Вяра на 6 и половина 🥰
Запечатвам си тук кадри от днешния наситен ден, в края на който съм тотално изтощена и всяка частичка от мен крещи за почивка.
Всъщност така съм почти всеки ден, откакто се случи карантината. Нямам време и сили нито за себе си, нито за работата си. Усещането, че буксувам е опустошително. Сякаш всичко в живота ми хем е замряло, хем препуска в бясно темпо, с което не мога да се състезавам…
Но всяка вечер, точно когато вече съм се сринала напълно и физически, и емоционално, отварям галерията на телефона си и разглеждам снимките и видеата от изминалия ден.
Кадри като тези, които споделям днес, ме зашеметяват до сълзи, защото осъзнавам, че всяка секунда от деня си е струвала ❤
И знам, че колкото и да съм изморена и обезсърчена вечер, на сутринта с нови сили, щастлива усмивка на уста и преливащо от любов и благодарност сърце ще извикам “Идвам, мамо” в отговор на бойния вик на ранобудната си щерка “Мамооо, къде си? Идвай, *ираем!”
Видео:
